Проучването е поръчано от музея Mauritshuis в Хага, в който се съхранява шедьовърът от 17-и век. Невробиолозите провеждат експерименти, измерващи реакциите на мозъка на зрителите, когато гледат „Момичето с перлената обица“ и други известни произведения на изкуството. Резултатите показаха, че вниманието на зрителите се привлича от специален неврологичен феномен, който изследователите нарекоха „Цикъл на устойчиво внимание“.
Според Мартин де Мюник от изследователската компания Neurensics зрителите автоматично насочват погледа си първо към очите на момичето, след това към устните му, после към перлата и отново към очите му. Този процес се повтаря, което кара зрителите да се взират в картината по-дълго от останалите.
„Вие неволно обръщате внимание, неволно се влюбвате в нея“, обяснява дьо Мюник.
Учените установяват също, че по този начин се активира прекунеусът - частта от мозъка, която отговаря за съзнанието и личната идентичност.
„Предсказуемо е, че моделът е особен, но защо това е така, беше изненада за нас“, добави Мартин. Изследването е първото, в което се използват ЕЕГ и fMRI за измерване на неврологичните реакции към произведения на изкуството.
За да проведат тестовете, учените прикрепили устройство за проследяване на погледа и капачка за мозъчни вълни към 10 субекта, които разглеждали оригинали и репродукции. Изненадващо, емоционалната реакция на зрителите към оригиналната картина в музея била 10 пъти по-силна, отколкото към нейната репродукция. Ето защо е важно да се посещават културни институции и да се разглеждат оригинални картини - казва Мартина Госелинк, директор на музея „Маурицхюс“. Тя отбелязва: „Това наистина помага да развиете мозъка си... Мозъкът не лъже“.
Вермеер често се фокусира върху една точка в творбите си, като размива околните детайли. В „Момичето с перлената обица“ обаче има три такива фокусни точки: окото, устните и перлата. Госелинк твърди, че именно това отличава творбата от останалите произведения на Вермеер. „Тук виждаме човек, който действително ви гледа, за разлика от други картини на Вермеер, където хората правят нещо“, обяснява тя.
Де Мюник предлага подобни проучвания и на други известни картини, като „Мона Лиза“ на Да Винчи. Госелинк намекна за приятелско съперничество между двете велики творби. „Хората понякога наричат „Момичето с перлената обица“ северната Мона Лиза, но аз мисля, че времената се променят и може би Мона Лиза вече е южната“, пошегува се тя.