Две години, след като Сингапур даде зелена светлина за човешка консумацията на произведено в лабораторни условия месо, масовото му производство тепърва се очаква да се разгърне.
Бавният напредък се дължи основно на високите производствени разходи и подчертава предизвикателствата, с които се сблъсква новозараждащата се индустрия, опитваща се да задоволи търсенето за алтернативни протеини, които не нараняват животните и не вредят на околната среда.
Налице са обаче все повече знаци, че гурме продуктите могат да донесат по-скорошна печалба, отколкото месо, което се употребява всеки ден като пилешкото например.
Към 2022 година Сингапур е привлякъл около 30 компании, работещи върху алтернативни протеини, за да подобри хранителната си безопасност.
Градът-държава внася 90 на сто от храните и иска да съкрати този процент до 70 на сто до 2030 година.
Досега пилешкото месо на американския стартъп "Ийт джаст" (Eat Just) бе единственият отглеждан в лабораторни условия месен продукт в менюто на "Хюбър".
Технологичните, регулаторни и мащабни бариери за навлизането на пазара на култивирано месо са много по-високи, отколкото при месото на растителна основа, твърдия Дидие Тубиа, главен изпълнителен директор на израелската компания "Алеф фармс" (Aleph Frams).
Култивираното месо се добива от малки проби от клетки от добитък, които се отглеждат в огромни стоманени съдове, наречени биореактори и се преработват в нещо, което изглежда и има вкус на истинско парче месо.
"Не мисля, че много компании ще успеят на този пазар, което ще попречи на комодитизацията ( продукти, които стават евтини за масово потребление – бел.ред)", заяви Тубиа пред Ройтерс.