„В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност“, коментира по повод изложбата д-р Таня Станева, уредник в НХГ. По думите й, любопитството на Любен Зидаров към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите.
„Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил“, допълва Станева.
Любен Зидаров (1923-2023 г.) завършва живопис при проф. Илия Петров през 1948 г., но още като ученик рисува многобройни илюстрации и комикси за различни вестници и списания. През 1950 – 1970 г. рисува за детските издания вестник „Септемврийче“ и списание „Славейче“, главен художник е на издателство „Народна младеж“ (1967 – 1970). Сред значимите му илюстрации са на „Приказки на Шехеразада“, „Български народни приказки“, „Островът на съкровищата“ на Робърт Луис Стивънсън, „Подир сенките на облаците“ на Пейо Яворов, „Морското вълче“ на Майн Рид, „Том Сойер“ на Марк Твен, „Приказки“ на Ханс Кристиан Андерсен, „Приказки от цял свят“ на Николай Райнов.
За творчеството си Любен Зидаров е удостоен с държавното звание Народен художник. Носител е на различни награди, сред които сребърен медал (1959) и златен медал (1965) от Международната изложба на книгата в Лайпциг, награда на ДКМС за изкуство и култура (1970), наградата „Борис Ангелушев“ на СБХ за илюстрация (1976), както и орден „Кирил и Методий“ – I степен през 1963 г. През 2014 г. е удостоен с голямата награда на Столична община за цялостно творчество и специален принос в областта на културата. През 2016 г. получава отличието „Златен век“ на Министерство на културата, а през 2022 г. е удостоен със званието доктор хонорис кауза на Националната художествена академия.
